Септември дойде.  Както винаги златен, спокоен и тих. Един месец красиво облечен сякаш във стих. Месец, до който дните нетърпеливо броих...   Отново да видя в очите й пламък, в сърцето й страст,  в устните й шепот на ангелски глас в усмивката й как слънце блести в душата й песен любовна как жално звучи   Спомените ни един вятър бързо разнася А щастието наше в песните на птички сладкопойни се крие И мен над дъгата красива в полет отнася И тя до мен в този полет,  любовта ни случайно,тя ще открие