Помниш ли октомври,
  помниш ли срещата ни първа
  помниш ли усмивката ми чаровна, срамежлива
  помниш ли целувката ни страстна, дива
  помниш ли писмата ми изпращани с любовен трепет
  помниш ли безсъните ни нощи край морето
  помниш ли вечерите на свещи със скъпото червено вино   О, да, аз помня
  Октомври и дърветата златни  и боя на сърцето ми младо
  лицето ми бледо от срам и леко и тихо за целувката първа аз дръзвам
  ръцете ми как трепереха в безметежност  с всеки изминал,написан ред от мене с нежност
  Красивите безкрайни нощи под светлината на Луната и двамата съвсем сами с шума и блясъка на морето,красотата
  и вечерите на свещи със скъпото червено вино в Сан Марино.